По дяволите, колко силно ме вълнуваш!
Нося се като в океан от чувства, развълнуван, заобиколен от теб. В едно безбрежие от вълнение, безкрайност от хоризонти.
Жената е Океан – дълбока, тайнствена и неукротима. Като океан, непреклонна в стихиите си и взимаща жертви във вълните на настроенията си, оставяща корабокрушенци сред вълните си. Непредвидима в бурите и попътния си вятър, вълнуваща до мозъка на костите ти.
Тя е кротка морска песен на сирени, които те пленяват, тя е пръски свежест по лицето ти и жарко слънце по кожата ти. Тя е подводно морско течение, неизбежно и за най-добрия моряк.
Компасите при нея сочат винаги на Юг, към най-правилното място. Но изгубен в нейната безкрайност, можеш да намериш пътя само, ако тя ти позволи.
А ако не можеш да владееш щурвала, как би овладял една жена?
